Ако потърсим справка що е то, дарителството, ще прочетем следното: „Дарителството е акт на благотворителност, хуманитарна помощ или принос за дадена кауза. То може да бъде под различни форми – чрез даване на пари, милостиня, услуги или стоки/блага като дрехи, играчки, храни, превозни средства. Може да се отнася и за медицински нужди като даряване на кръв или органи за трансплантация. То е действие, чрез което се извършва безвъзмездна помощ – дарение.” Уикипедия

Дарителството, спомоществователството и милосърдието винаги са били акт на човешка солидарност, хуманизъм и благородство.

Днес то е част от ежедневието ни. Непрекъснато текат кампании за събиране на дарителски сметки за една или друга кауза, свързани с различни аспекти на живота. В периода на социализма не се говореше много за дарителство, макар и да имаше отделни случаи. Смяташе се, че държавата ще се погрижи за всичко. Но как е било в по-далечното минало?

Българският народ има силно развит усет за съчувствие и готовност да се притече на помощ. Корените на това откриваме още в Средновековието. Тогава заможната част от обществото е насочвала своите дарителски жестове към църквата, която е призвана да утешава и помага на бедните, уязвимите, болните. Ето защо повечето старинни храмове имат своите ктитори. „Ктитор или спомоществовател е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис. В миналото образите им се изографисвали в стенописите на църквата, построена с техни средства, като знак за благодарност.” Уикипедия

Известни са ктиторите на прочутата Боянска църква, на Кремиковския, Драгалевския манастир и на много други в страната. Голям брой църковни сгради в градове и села са построени и поддържани с труда и средствата на енориашите си.

През епохата на Възраждането много хора насочват своето внимание не само към спомоществователство на църквите, но и за изграждането на мрежа от светски училища, които да издигнат престижа на нацията. За София най-светлото име е на Иван Денкоглу, който със свои средства изгражда класното училище в София. Той заплаща и образованието на Сава Филаретов, за да стане учител в него. По-късно негови последователи стават Йорданка Филаретова и дружество ”Майка” основано още в 1869 г. с цел разпространяване на девическото образование. След Освобождението то се превръща в престижна благотворителна организация с широка благодетелна и просветна дейност с голям размах. В него вземат дейно участие видни софиянки, съпруги на политици и общественици. Те обединяват усилията си за издигане образованието на девойките, за помощ на бедните, сираците и самотните бездомници. Не само „Майка” но и други женски благотворителни дружества съществуват и развиват дейност в София. Особено активни стават по време на Сръбско-българската, Балканските и Първата световна войни. Те плетат ръкавици и чорапи, шият топло бельо, работят и като самарянки в полевите лазарети и болниците в тила.

Всъщност, може да направим извод, че дарителството има дълбоки корени в България. Пълни сведения за това намираме в тритомната Енциклопедия „Дарителството”, издание на Български дарителски форум, ИК „Проф. Петко Венедиков”. Тя е съставена въз основа на запазените документи с волята на дарителите. Макар и един бърз прочит на тази енциклопедия, тя ни дава широка престава за това кой, кога и по какви причини прави нотариално заверени дарения за определени каузи и цели. Разнообразен е съставът на дарителите. Тук са както преуспелите банкери и индустриалци, така и учени и преподаватели, обикновени хора средна ръка и дори бедняци като един неграмотен чистач, който завещава малкото си спестени пари за подпомагането на образованието на беден ученик. Впрочем с такива подбуди са немалък брой дарения.

В наскоро освободената Трета Българска държава всеобщо е мнението, че без образовани хора няма просперитет за родината. Помощта за образование се изразява по няколко начина: подпомагане с помагала, дрехи и обувки, организиране на трапезарии за бедни, издръжка на обучение в страната и чужбина, даване на стипендии и награди на бедни или отлични ученици и студенти. Някои от дарителите правят това в памет на свои рано починали деца от болест /често туберкулоза/ или паднали на бойното поле за обединението на родината. А също и като възпоменание за техните родители, или за загубата на съпруг, съпруга и друг близък човек. Обикновено това са неголеми суми, които са оставени да се капитализират от лихви и след достигането на определена размер да се използват за указаната цел. Често волята е за подпомагане на лица или от родните места, или за църковна, просветна и културна дейност там. Суми се даряват и за подобряване здравето на децата чрез организиране на летовища и за изграждане на здравни и хигиенни навици.

През 1880 г. в столицата се учредява Славянско благотворително дружество, по-късно преименувано в Българомакедонско благотворително дружество. Негова основна цел е да подпомага издръжката на ученици от Македония в педагогическите училища в Княжество България и извън него. Целта е ясна – разпространение на българска просвета в останалите в пределите на Османската империя земи, населени с българи.

Много от нашите първи специалисти от различни области на познанието, даряват според възможностите си суми, предназначени за развитие на науката. Има фондове и фондации, чиято цел е да се премират произведения с научен принос, както и за издаването на такива проучвания. Тези дарения дават възможност да се образуват значителни дарителски фондове към Министерството на просветата, Софийския университет и Българската академия на науките.

Военни дейци даряват за образованието на млади и надеждни войници, бъдещи офицери и командири на българската армия, за изграждане на паметници на загиналите във войните или на дейците за освобождението. С дарения от граждани и организации са издигнати в София паметника на националния герой Васил Левски, на Цар Освободител, храм-паметникът „Св. Ал. Невски” , които са се превърнали в символи на града.

След печалния край на усилията за обединение в единно отечество на всички земи, населени с българи, в страната идват огромни потоци бежанци. И тук отново в помощ на оставилите роден дом и земя се притичват благородни дарители за осигуряване на най-необходимото – храна, дрехи и подслон. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. в София е създадено Македонско женско благотворително дружество за подпомагане на бежанците.

Най-големите дарители са често и сред най-преуспелите. Тук има имена на видни политици, общественици, предприемачи и търговци. Крупни суми са отпускани за строежи на сгради – църкви, училища и читалища, подслон за бездомни, и така наречените. доходни здания – постройки за отдаване под наем, приходът от които е за определена благотворителна цел.
В София с дарението на Евлоги и Христо Георгиеви е изградена централната част на Софийския университет, а със средства на дружество „Майка” сградата на днешния Медицински колеж и Музея на МВР. Те са сред най-известните постройки в столицата, изградени с дарителски средства. И не на последно място трябва да споменем и столичната община, която безвъзмездно предоставя терени за построяването на сградите на Народното събрание, Народния театър и други важни обществени постройки.

Стотици са имената на фондовете и фондациите, открити в архивите и извадени от забрава в Енциклопедията, за да ни припомнят колко благородни са българите, как каузата на благодетелството се предава от баща на син заедно с наследяването на фабриката. И че няма по-добър паметник от този, да направиш добро на хората.
Печално е, че след 9 септември 1944 г. и по-специално след пълното преминаване на властта в ръцете на БКП, волята на дарителите е напълно пренебрегната. Събраните суми са прехвърлени в периода от 1946 г. до началото на 50-те год. на ХХ в. към държавния бюджет, а построените с дарения или завещани сгради са одържавени. Много от тях стоят и до днес и служат на обществото.

Марияна Маринова, Регионален исторически музей – София