ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РЕДА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА НА НАЦИОНАЛЕН ДАРИТЕЛСКИ ФОНД „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“

Н А Ц И О Н А Л Е Н Д А Р И Т Е Л С К И Ф О Н Д
„1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я“
============================================================

УТВЪРДИЛ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ:

…………………
Боил Банов
Министър на културата

ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РЕДА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ
ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА
НА НАЦИОНАЛЕН ДАРИТЕЛСКИ ФОНД „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“

РАЗДЕЛ I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С настоящите Вътрешни правила за реда за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, наричани по-долу за краткост „Правилата“, в Национален дарителски фонд „13 века България“ се определят мерките за превенция на изпирането на пари, организацията и контролът по тяхното изпълнение.
(2) С настоящите Правила се цели да се установят:
1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните клиенти;
2. реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари;
3. система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и в актовете по прилагането му;
4. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по ЗМИП, когато това е целесъобразно;
5. вътрешните системи по чл. 42 от ЗМИП;
6. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;
7. пропорционални на размера и естеството на дейността на НДФ „13 века България“ политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;
8. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата;
9. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;
10. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16 от ЗМИП, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 от ЗМИП ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;
11. правилата за обучение на служителите;
12. разпределението на отговорността на служителите на Фонда за изпълнението на задълженията, установени в ЗМИП и в актовете по прилагането му, както и данни за контакт с НДФ „13 века България“ и с отговорните му представители и служители, за целите на този закон;
13. оценка по чл. 98, ал. 4 от ЗМИП.

Чл. 2. (1) Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на ЗМИП и тези Правила;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на тези Правила документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за контрол и предотвратяване изпирането на пари.
(2) НДФ „13 века България“ прилага мерките, предвидени в чл. 3, т. 1-6 от ЗМИП, в качеството му на възложител на обществени поръчки и при осъществяване на дейността си по смисъла на Закона за Национален дарителски фонд „13 века България“.

Чл. 3. (1) Настоящите правила се прилагат като мерки срещу финансиране на тероризма.
(2) При съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход Фондът е длъжен да уведоми незабавно дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) преди извършването на операцията или сделката, като забави нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. Уведомяват се и компетентните органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

РАЗДЕЛ II
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Понятие за изпиране на пари
Чл. 4. (1) Изпиране на пари по смисъла на ЗМИП и настоящите Правила е:
1. Преобразуването или прехвърлянето на имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;
2. Укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление;
3. Придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление;
4. Участието в което и да е от действията по т. 1 – 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняването или даването на съвети при извършването на такова действие или неговото прикриване.
(2) Знанието, намерението или целта, изисквани като елемент на посочените в ал. 1 дейности, могат да бъдат установени на база обективни фактически обстоятелства.
(3) Изпиране на пари е налице и когато престъплението, от което е придобито имуществото по ал. 1, е извършено в друга държава членка, или в трета държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Финансиране на тероризъм
Чл. 5. Финансиране на тероризъм е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, кражба с цел набавяне на средства за извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.

Делово взаимоотношение
Чл. 6. За нуждите на НДФ „13 века България“ при осъществяване на основните си дейности за делово взаимоотношение се приема стопанско, търговско и професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността на Фонда и с външни на него лица и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност.

Клиент
Чл. 7. За нуждите на НДФ „13 века България“ при осъществяване на основните си дейности по смисъла на ЗМИП – Клиент е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна сделка с Фонда.

Случайна операция или сделка
Чл. 8. Случайна операция или сделка е всяка операция или сделка, свързана с дейността на Фонда, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения.

Действителен собственик
Чл. 9. (1) Действителен собственик по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
1.1. Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
1.2. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.

РАЗДЕЛ III
КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА КЛИЕНТИТЕ

Чл. 10. Комплексната проверка на клиентите включва следните мерки:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на Фонда да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения;
4. изясняване на произхода на средствата;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, при случаите, в които възниква задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиентите.
Чл. 11. (1) Мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат при:
1. установяване на делови взаимоотношения;
2. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
3. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на стойност равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) В НДФ „13 века България“ не се допуска плащане в брой при извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(3) В случаите, при които поради характера на случайната операция или сделка нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат не по-късно от момента, в който стойността на операцията или сделката по ал. 1, т. 2 бъде определена.
(4) Във всички случаи по ал. 3 се прилагат и мерките за комплексна проверка при установяване на делови взаимоотношения.
(5) Мерките за комплексна проверка се прилагат при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в ЗМИП или в правилника за прилагането му.
(6) При извършване на комплексната проверка се вземат предвид и рисковите фактори, установени в чл. 16 – 20 от ППЗМИП.
(7) Мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 от ЗМИП се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения, извършването на случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗМИП. Мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 от ЗМИП се прилагат и винаги когато възникне съмнение за верността, актуалността или адекватността на представените идентификационни данни за клиентите и за техните действителни собственици, или когато бъде получена информация за промяна в тях.
(8) В случаите, при които не могат да се изпълнят изискванията за комплексна проверка по чл. 10, т. 1 и 4 от ЗМИП, следва да се откаже извършването на операцията или сделката или установяването на делови взаимоотношения.
Чл. 12. (1) В НДФ „13 века България“ се поддържа актуална информация за клиентите и за извършваните с тях операции и сделки, като периодично и при необходимост се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и досиета на договорите.
(2) При договори със срок на действие по дълги от една година – периода за преразглеждане и актуализиране е най-малко веднъж годишно.
(3) Базите от данни и досиета на договори с изпълнители с потенциално по-висок риск се преглеждат и актуализират на по-кратки периоди.
(4) При необходимост актуалността на информацията се проверява и се извършват допълнителни действия по идентифициране и проверка на идентификацията в съответствие с изискванията на ЗМИП и на правилника за прилагането му, когато:
1. е извършена операция или е сключена сделка на стойност, различна от обичайната за клиента;
2. има значителна промяна в начина, по който се извършват определени операции или сделки;
3. стане известно, че информацията, с която Фондът разполага за съществуващ клиент, е недостатъчна за целите на прилагането на мерките за комплексна проверка;
4. стане известно, че е настъпила промяна в обстоятелствата, установени чрез прилагане на мерките по отношение на клиента;

Идентифициране на клиенти и критерии
Чл. 13. Идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.
Чл. 14. (1) Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.
(2) При идентифицирането на физически лица се събират данни за:
1. имената;
2. датата и мястото на раждане;
3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;
4. всяко гражданство, което лицето притежава;
5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен).
(3) При встъпване в делови взаимоотношения се събират и данни за професионалната дейност на лицето и целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник или по друг подходящ начин, например реда, предвиден в Закона за обществените поръчки.
(4) Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях.
(5) При липса на друга възможност събирането на данните може да се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и независим източник.
(6) Когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност.
Чл. 15. (1) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания задължително се установят структурата на собственост, управление и контрол на клиента – юридическо лице или друго правно образувание.
(2) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се събират данни за:
1. наименованието;
2. правноорганизационната форма;
3. седалището;
4. адреса на управление;
5. адреса за кореспонденция;
6. актуалния предмет на дейност или целта и характера на деловите взаимоотношения или на случайната операция, или сделка;
7. срока на съществуване;
8. контролните органи, органите на управление и представителство;
9. вида и състава на колективния орган на управление;
10. основното място на търговска дейност.
(3) Идентифицирането на юридическите лица и други образувания по чл. 54 от ЗМИП в случаите по чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и при наличието на официален публичен търговски или дружествен регистър в държава-членка, в която е регистрирано юридическото лице, се осъществява чрез извършване на справка в търговския регистър или в съответния публичен регистър по партидата на юридическото лице и документиране на предприетите действия по идентифицирането.
(4) Когато идентифицирането не може да се извърши по данните на ал. 2, идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ, необходим за установяване на данните по ал. 1.
(5) Когато в документите по ал. 3 и 4 не се съдържат данните по ал. 2, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи за установяване на данните по ал. 1.
(6) Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, клиентите, встъпващи в делови взаимоотношения с Фонда във връзка с тази дейност, представят заверено от законния представител на клиента или упълномощено от него лице копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация, освен ако информацията не се съдържа в официален публичнодостъпен регистър.
(7) Ако сделката или операцията се извършва чрез законните представители на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, за пълномощниците, които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се прилага идентификацията за физически лица.
(8) При съмнение, че лицето, което извършва операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, НДФ „13 века България“ уведомява дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС и предприема подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране и проверка на идентификацията на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката като:
1. не установява делово взаимоотношение;
2. при установено делово взаимоотношение – извършва се преглед на събраните в хода на комплексната проверка документи, данни и информация за клиента и неговия действителен собственик;
3. в случаите на случайни операции и сделки – извършва се проверка за други случайни операции и сделки, извършени от или от името и/или за сметка на същия клиент;
4. изискват се допълнителни документи;
5. извършват се справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, дружествени и други регистри;
6. извършват се справки в публично достъпни източници на информация.

Проверка на идентификационни данни
Чл. 16. (1) Проверката на събраните идентификационни данни се извършва чрез използването на един или повече от следните способи:
1. изискване на допълнителни документи;
2. потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 4 от ЗМИП;
3. извършване на справки в електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на проверката на валидността на документи за самоличност и на други лични документи или на проверката на други данни, събрани при идентификацията;
4. извършване на справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други регистри;
5. установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от Република България, от друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27 от ЗМИП;
6. повторно изискване на представените при извършване на идентификацията документи и проверка за наличие на промяна в идентификационните данни – при проверка на идентификацията в хода на вече установени делови взаимоотношения, когато идентификацията е била извършена при встъпването в такива отношения;
(2) При установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента се извършва проверка на събраните идентификационни данни чрез използване на два или повече от способите, посочени по-горе.
(3) Предприетите действия се документират, като в документите за извършената проверка на идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на предприетите действия, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило.
(4) При сключване на договор проверката на идентификационните данни се извършва от Главния юрисконсулт, а в останалите случаи от отдел „Счетоводство“.

Идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация
Чл. 17. (1) Идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез събирането на:
1. справка от съответния регистър и изискване да представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани (чл. 64 от ЗМИП);
2. документите и справките по чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗМИП, както и други документи, от които може да се установи действителния собственик, характера и вида на собствеността или контролът съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП, както и да няма съмнение, че лицето, за което е получена информация по т. 1, е актуалният действителен собственик;
3. декларация от законния представител или от пълномощника на юридическото лице.
(2) За всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се събират данните по чл. 13, ал. 2.
(3) За клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото участие от публичните регистри на КФН, а при възможност – в публични регистри от други държави.
(4) В зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или от извършването на сделки или операции с такъв вид клиент, се предприемат действия за проверка на идентификацията на физическите лица, които са действителни собственици на клиент – юридическо лице или друго правно образувание.
(5) Идентифицирането на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация се извършва от Главния юрисконсулт при сключване на договор, а в останалите случаи от отдел „Счетоводство“.

Чл. 18. (1) Задължително се установява дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва чрез представител, се изискват доказателства за представителната власт и идентифицикация на представителя и представлявания.
(2) При съмнение, че лицето, което извършва операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, се предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране и проверка на идентификацията на физическото или юридическото лице или друго правно образувание, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката.

Изясняване на произхода на средствата
Чл. 19. (1) Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на следните способи:
1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин;
2. събиране на друга информация от официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други.
(2) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на способите е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник.
(3) Изясняването на произхода на средствата съобразно способите по ал. 1 се извършва от Главния юрисконсулт.

РАЗДЕЛ IV
РАЗШИРЕНА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

Чл. 20. (1) НДФ „13 века България“ прилага мерки за разширена комплексна проверка, да за установи дали клиентът или действителния собственик на клиента юридическо лице или друго правно образувание е лице по чл. 36 от ЗМИП, когато:
1. клиентът или действителният собственик на клиента е от държава, за която е налична информация за високи нива на корупция, или от държава – обект на санкции, ембарго или подобни мерки от страна на Европейския парламент и от Съвета или от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и в случаите на конкретни указания от страна на Европейския съюз или Организацията на обединените нации;
2. клиентът юридическо лице или друго правно образувание е със структура на собственост, която включва номинални собственици и управители или по друг начин затруднява установяването на действителните собственици и/или предпоставя анонимност;
3. при липса на реална дейност в страната и/или когато сметката се използва предимно за прехвърляне на средства между други лица;
4. при частично съвпадение на идентификационните данни с тези на лица, за които е налична негативна информация в бази данни или информация от открити източници;
5. в други случаи на установен по-висок риск по реда на глава седма от ЗМИП.
(2) Мерките по ал. 1 могат да включват:
1. изискване и/или събиране на по-голям обем от данни, документи и информация;
2. изискване на данни, документи и информация от различни източници с цел съпоставяне, събиране и/или проверка на вече събрани данни, документи и информация;
3. съобразяване честотата на извършване на действията по т. 1 и 2 с установеното ниво на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
4. изискване на референции от контрагенти на клиента или от други лица по чл. 4 от ЗМИП;
5. предприемане на други действия, преценени като подходящи за всеки конкретен случай;
(3) Извън случаите по ал. 1 и съобразно дейността на Фонда, уредена в Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“ и Правилника за организацията на дейността на НДФ „13 века България“, когато не са налице други основания по ЗМИП за прилагане на текущо и разширено наблюдение, но при оценка на риска е установен по-висок риск от изпиране на пари, се прилагат мерките за разширена комплексна оценка. При установен висок риск могат да се прилагат допълнителни мерки по чл. 32, ал. 1 ППЗМИП, както и да се разширява обема и обхвата на проверката.
(4) При встъпване в делови взаимоотношения на Фонда с лица по чл. 36 от ЗМИП се изисква изрично одобрение от лицето, определено от Изпълнителния директор да осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на закона и правилника за прилагането му и настоящите вътрешни правила.
(5) В НДФ „13 века България“ всички сделки и операции се извършват от или след изрично съгласие на лица с ръководни длъжности.

РАЗДЕЛ V
СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Чл. 21. Всички събрани и изготвени по реда на ЗМИП и правилника за прилагането му документи, данни и информация се съхраняват за срок от 5 години в деловодството на Фонда , съгласно Номенклатурата на делата.

Чл. 22. (1) Всички събрани и изготвени по реда на тези правила документи, данни и информация, включително свързани с установяване или поддържане на делови взаимоотношения, се съхраняват при спазване на Вътрешните правила за дейността на учрежденския архив на Фонда и по начин да се осигури безпрепятствено изпълнение на задълженията по ЗМИП и правилника за прилагането му.
(2) Събраните по ал. 1 документи, данни и информация се предоставят на дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС при поискване в оригинал, служебно заверен препис, извлечение или справка в определения от Изпълнителния директор срок и формат.

Чл. 23. При предоставяне на информация, документи и данни за отделни сделки и операции, и клиенти за използване като доказателство в съдебни и досъдебни производства, същите се съхраняват като копие чрез сканиране в автоматизираната информационна система, използвана във Фонда. В този случай, оригиналът на придружителното писмо за предоставяне на оригинали се съхранява по реда на чл. 21.

РАЗДЕЛ VI
РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ

Чл. 24. (1) При съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход длъжностните лица, които имат отношение по съответната операция/сделка незабавно писмено докладват на Изпълнителния директор на Фонда, уведомява се незабавно дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС преди извършването на операцията или сделката, като се забави нейното финализиране в рамките на допустимия срок, съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В уведомлението се посочва максималния срок, в който операцията или сделката може да се отложат.
(2) Когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, се уведомява дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС незабавно след извършването й, като се посочват причините, поради които забавянето е било невъзможно.
(3) Уведомяването на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС може да се извърши и от служители, които не отговарят за прилагането на мерките срещу изпирането на пари.
РАЗДЕЛ VII
ОЦЕНКА НА РИСКА

Чл. 25. (1) За изготвяне на оценка на риска се отчитат най-малко следните категории рискови фактори, свързани с:
1. клиента и действителния собственик на клиента (когато е приложимо);
2. държавата или географската зона, в която е установен клиентът или неговият действителен собственик или в която клиентът или неговият действителен собственик извършва стопанската си или професионалната си дейност или с която е свързан по друг начин;
3. предлаганите продукти и услуги, както и с вида на извършваните сделки или операции;
4. механизмите за доставка, използвани за продуктите, услугите, сделките и операциите по т. 3.
(2) При идентифицирането и оценката на рисковете се взема предвид информация, която се съдържа в:
1. извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
2. националната оценка по чл. 95 и оценката по чл. 98 от ЗМИП;
3. информацията, събрана в хода на комплексната проверка на клиента, както и:
3.1. насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз, Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
3.2. насоки, решения или документи, приети от държавни органи и институции с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
4. друга достъпна информация при задължително отчитане надеждността на източника й.
(3) При изготвянето на оценка на риска се вземат предвид най-малко предназначението на установяваното делово взаимоотношение и извършваната сделка или операция, размера на предстоящата сделка или операция, както и регулярността или продължителността на установяваното делово взаимоотношение.
(4) При изготвянето на оценките на риска се съобразяват статута на Фонда и неговата дейност, съгласно Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“.
(5) НДФ „13 века България“ като юридическо лице с бюджетно финансиране над 20 000 лв. изготвя оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и публикувани от ДАНС.
(6) Независимо от размера на годишния оборот, може да се изготви оценка на риска и когато се прецени, че е налице опасност от:
1. изпиране на пари или финансиране на тероризъм от отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма;
2. прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност, включително с цел избягване блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси;
3. отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма.

Чл. 26. (1) При идентифицирането на рисковете, свързани с клиента и неговия действителен собственик, следва да се отчитат рискови фактори, свързани с:
1. професионалната или стопанската дейност на клиента и на действителния собственик на клиента;
2. репутацията на клиента и на действителния собственик на клиента;
3. вида и поведението на клиента и на действителния собственик на клиента.
(2) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани със професионалната или стопанската дейност на клиента или неговия действителен собственик, могат да включват:
1. свързаност със сектори, които се свързват с по-висок риск от корупция;
2. свързаност със сектори, които се свързват с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
3. свързаност със сектори, за които е характерно активно използване на парични средства в брой;
4. за клиент юридическо лице или друго правно образувание – целта и предмета на дейност, включително дали се ползва за управление на активи;
5. принадлежност към някоя от категориите по чл. 36 от ЗМИП;
6. заемане на друга важна позиция, която, въпреки че не попада в обхвата на чл. 36 от ЗМИП, би могла да даде възможност за злоупотреба с това положение за лично облагодетелстване или облагодетелстване на трето лице;
7. за клиент юридическо лице – принадлежност към категория, спрямо която са налице законови изисквания за оповестяване, които осигуряват адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността;
8. за клиент държавен или местен орган в друга държава или юрисдикция – нивото на корупция в съответната държава или юрисдикция;
9. съответствието на установеното за предишната, настоящата и планираната стопанска или професионална дейност на клиента или неговия действителен собственик с наличната за него информация;
10. принадлежност към списъците по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма.
(3) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с репутацията на клиента или неговия действителен собственик, могат да включват:
1. наличие на информация в медиите или в други надеждни източници на информация за повдигнати обвинения за тероризъм или финансиране на тероризъм или за блокиране на активи на клиента или неговия действителен собственик или на лице, свързано с тях, във връзка с прилагането на мерки срещу финансиране на тероризъм;
2. наличие на негативна информация за клиента или действителния му собственик, включително относно повдигнати обвинения или подозрения в престъпна дейност, в медиите или в други надеждни източници на информация;
3. наличие на предходни уведомления по чл. 72 от ЗМИП или по чл. 9, ал. 3 от ЗМФТ.
(4) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с вида и поведението на клиента или неговия действителен собственик, могат да включват:
1. невъзможност или нежелание за представяне на убедителни доказателства за самоличността;
2. наличие на съмнения относно достоверността или точността на идентификационните данни;
3. степента на прозрачност на структурата на собственост на клиента юридическо лице или друго правно образувание, както и доколко при сложна структура на собственост за това са налице основателни причини от законов или бизнес характер;
4. избягване установяването на делово взаимоотношение и предпочитане извършването на случайни сделки или операции, когато същото е нецелесъобразно;
5. стремеж към дистанционно установяване на деловото взаимоотношение или дистанционно извършване на сделки или операции, когато причината за същото не може да се установи с оглед на информацията, с която може да разполага Фонда или не съответства на наличната информация за клиента;
6. емитиране или наличие на акции на приносител или номинални собственици;
7. при промени в структурата на собственост и контрол на клиент юридическо лице или друго правно образувание – основанията за това;
8. наличие или липса на икономическа или законна логика или цел на заявени или извършвани сделки или операции, които са сложни, необичайни или неочаквано големи или имат необичайна или неочаквана обосновка или които се извършват по необичайни схеми;
9. стремеж към прекомерна поверителност и нежелание за предоставяне на голям обем от информация за целите на комплексната проверка;
10. степента на съответствие на установения произход на средствата и източник на имуществено състояние с наличната за клиента и действителния му собственик информация;
11. степента на съответствие на заявените за използване продукти и услуги при установяване на деловото взаимоотношение с реално използваните продукти и услуги впоследствие;
12. когато клиентът е юридическо лице с нестопанска цел – възможността за злоупотреба с него за целите на финансирането на тероризъм.

Чл. 27. (1) При идентифицирането на рисковете, свързани с държавите и географските зони, в които клиентът или действителният собственик на клиента са установени, извършват стопанската си или професионална дейност или с които са свързани по друг начин, следва да се отчитат рискови фактори, свързани със:
1. ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответната държава или географска зона;
2. нивото на риск от финансиране на тероризъм в съответната държава или географска зона;
3. нивото на прозрачност и степента на спазване на данъчното законодателство в съответната държава или географска зона.
(2) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, могат да включват:
1. принадлежност на държавата или юрисдикцията към списъка по чл. 46, ал. 3 от ЗМИП;
2. наличие на указания на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по чл. 46, ал. 5 от ЗМИП.
(3) За определянето на по-висок риск, произтичащ от ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, може да се вземат предвид и налична в медиите или други надеждни източници информация, че държавата или юрисдикцията не разполага с ефективни системи за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(4) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с нивото на риск от финансиране на тероризъм, могат да включват:
1. наличието или липсата на наложени на държавата или юрисдикцията санкции, ембарго или подобни мерки, например от Европейския парламент и от Съвета или от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. наличието или липсата на информация в медиите или информация от надеждни източници, че съответната държава или юрисдикция предоставят финансиране или подкрепа за терористични дейности или на територията й действат терористични организации.
(5) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с нивото на прозрачност и степента на спазване на данъчното законодателство, могат да включват:
1. налична информация от надеждни източници относно степента на спазване и ефективно прилагане на международните стандарти за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели;
2. ангажираност и ефективно въвеждане на Общия стандарт за предоставяне на информация относно автоматичния обмен на информация за финансови сметки (CRS);
3. наличието или липсата на надеждни и достъпни регистри на действителните собственици.
(6) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с нивото на предикатната за изпирането на пари престъпна дейност, могат да включват:
1. наличие на информация в медиите или други надеждни и достоверни публични източници за нивата на корупция, данъчни престъпления, организирана престъпност или друга предикатна за изпирането на пари престъпна дейност;
2. наличие на информация в медиите или други надеждни и достоверни публични източници за капацитета за ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията по т. 1 от компетентните органи в съответната държава или юрисдикция.
(7) При идентифицирането на рисковете и отчитането на рисковите фактори по ал. 2 – 6 надеждните източници на информация могат да включват доклади от механизми за взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки от съответните международни организации с компетентност в конкретната област.

Чл. 28. (1) При идентифицирането на рисковете, свързани с продуктите, услугите, сделките или операциите, следва да се отчитат рискови фактори, свързани със:
1. степента на прозрачност на съответните продукт, услуга, сделка или операция;
2. сложността на съответните продукт, услуга, сделка или операция;
3. стойността или размера на съответните продукт, услуга, сделка или операция.
(2) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете, свързани със степента на прозрачност на съответните продукт, услуга, сделка или операция, могат да включват:
1. степента, в която съответният продукт, услуга, сделка или операция позволява клиентът или действителният собственик на клиента да останат анонимни;
2. степента, в която съответният продукт, услуга, сделка или операция позволява трето за деловото взаимоотношение лице да оказва решаващо влияние при ползване на продукта или услугата, сключване на сделката или извършване на операцията.
(3) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете, свързани със стойността или размера на съответния продукт, услуга, сделка или операция, могат да включват:
1. степента, в която продуктите или услугите предполагат плащания в брой;
2. степента, в която продуктите и услугите предпоставят извършването на сделки или операции на голяма стойност;
3. при определяне на максимални прагове – степента, в която тези прагове ограничават използването на продуктите и услугите за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Чл. 29. (1) При идентифицирането на рисковете, свързани с механизмите за доставка, следва да се отчитат рискови фактори, свързани със:
1. степента, в която деловото взаимоотношение се установява и сделките и операциите се извършват неприсъствено, и условията, при които се осъществява;
2. степента, в която Фондът ползва посредници или представители, и начина, по който са уредени тези отношения.
(2) При оценката на рисковете по ал. 1 се отчитат фактори, които могат да включват:
1. дали клиентът присъства физически при идентифицирането, или то се извършва дистанционно и при какви условия;
2. в случаите, в които клиентът е представен от друго лице:
а) под каква категория попада същото;
б) субект ли е същото на задължения и контрол, аналогични на уредените в ЗМИП, ЗМФТ и този правилник;
в) приложимо ли е позоваването на предходно идентифициране, извършено от
него;
г) в състояние ли е същото да предостави своевременно необходимите
документи във връзка с идентифицирането и проверката на идентификацията;
д) доколко лицето ефективно прилага мерките по ЗМИП, ЗМФТ; 3. в случаите на използване на посредник:
а) дали посредникът е субект на задължения и контрол, аналогични на уредените в ЗМИП, ЗМФТ и тези правила;
б) дали е регистриран в държава или юрисдикция, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари.

Чл. 30. (1) Оценките на риска се актуализират периодично, както следва – на пет години. При изготвянето и актуализирането на оценката на риска задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1 от ЗМИП, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2 от ЗМИП.
(2) Независимо от периодите за актуализация, се предприемат незабавно действия за актуализиране на оценката на риска, когато при прилагане на мерките за комплексна проверка по тези правила се установят несъответствие на информацията за клиента, сделките и операциите с характера и целта на установеното делово взаимоотношение и с установения риск по отношение на делово взаимоотношение с клиента.
(3) Оценките на риска се документират и се съхраняват в деловодството на Фонда.
(4) Оценките на риска се предоставят при поискване на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и за органите за надзор.

РАЗДЕЛ VIII
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 31. (1) Всеки служител на НДФ „13 века България“ е длъжен да се запознае със ЗМИП, ППЗМИП и настоящите Вътрешни правила и има право допълнително да му бъдат разяснени основните положения, които конкретно се отнасят до неговата трудова дейност.
(2) Задълженията по предходните алинеи следва да се прилагат и по отношение на всички новоназначени служители след приемането на тези правила. Всички служители попълват писмени декларации, че са запознати със ЗМИП, ППЗМИП и Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и се задължават да ги спазват при изпълнението на трудовите си задължения.
(3) Фондът организира обучения на служителите относно прилагане на ЗМИП и ППЗМИП.

Допълнителна разпоредба
§ 1. При прилагането на чл. 11, ал. 1, т. 3 се взема предвид следното определение по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2015/847:
„превод на средства“ означава всяка транзакция, поне част от която се извършва по електронен път от името на платец чрез доставчик на платежни услуги, за да може получателят да получи паричните средства чрез доставчик на платежни услуги, независимо дали платецът и получателят са едно и също лице и независимо дали доставчикът на платежни услуги на платеца и този на получателя са едно и също лице, включително:
1. „кредитен превод“ е национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежната сметка на получателя, при която се извършват една или няколко платежни операции от платежната сметка на платеца посредством единственият доставчик на платежни услуги (ДПУ), който поддържа платежната сметка на платеца, въз основа на разпореждане, дадено от платеца, съгласно чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012;
2. „директен дебит“ е национална или презгранична платежна услуга за задължаване на платежната сметка на платеца, при която платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на съгласие на платеца, съгласно чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012;
3. „наличен паричен превод“ означава платежна услуга, при която средства са получени от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са му осигурени на разположение, съгласно чл. 4, т. 13 от Директива 2007/64/ЕО, независимо дали е национален или презграничен;
4. превод, извършен чрез платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му.

Преходна и заключителна разпоредба
§ 2. Настоящите правила са разработени в съответствие с разпоредбите на ЗМИП, ППЗМИП, Закона за НДФ „13 века България“ и Правилата за организацията и дейността на НДФ „13 века България“. Те са приети на 18-то заседание на УС проведено на 10.06.2020 г. и влизат в сила на същата дата.

Приложение № 1 към чл. 26, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП

Долуподписаният/долуподписаната: …………………………………………………………….…..……………………………………,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ/официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността …………………………………………………………,
постоянен адрес: …………………………………………………………………….,
гражданство/а: ………………………………………………………………………………………,
документ за самоличност: ……………………………………………………… ……,

ДЕКЛАРИРАМ:

І. Попадам в следната категория по чл. 36, ал. 2 от ЗМИП (посочва се конкретната категория 1):
 държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри или помощник-министри;
 членове на парламенти или на други законодателни органи;
 членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;
 членове на сметна палата;
 членове на управителни органи на централни банки;
 посланици и управляващи дипломатически мисии;
 висши офицери от въоръжените сили;
 членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик – държавата;
 кметове и заместник-кметове на общини, кметове и заместник-кметове на райони и председатели на общински съвети;
 членове на управителните органи на политически партии;
 ръководители и заместник-ръководители на международни организации, членове на управителни или надзорни органи в международни организации или лица, изпълняващи еквивалентна функция в такива организации.
 Не попадам в категориите по чл. 36, ал. 2 от ЗМИП.
 През последните 12 месеца съм попадал в следната категория по чл. 36, ал. 2 от ЗМИП (посочва се конкретната категория):
………………………………………………………………………………………………
 През последните 12 месеца не съм попадал в категориите по чл. 36, ал. 2 от ЗМИП.
ІІ. Попадам в следната категория по чл. 36, ал. 5 от ЗМИП (посочва се конкретната категория):
съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
 низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които низходящите от първа степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
 възходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които възходящите от първа степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
 роднините по съребрена линия от втора степен и техните съпрузи или лицата, с които роднините по съребрена линия от втора степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
 физическо лице, което е действителен собственик съвместно с лице по ал. 2 на юридическо лице или друго правно образувание или се намира в други близки търговски, професионални или други делови взаимоотношения с лице по ал. 2;
 физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, за което се знае, че е било създадено в полза на лице по ал. 2.
 Не попадам в категориите по чл. 36, ал. 5 от ЗМИП.
 През последните 12 месеца съм попадал в следната категория по чл. 36, ал. 5 от ЗМИП (посочва се конкретната категория):
……………………………………………………………………………………………….
 През последните 12 месеца не съм попадал в категориите по чл. 36, ал. 5 от ЗМИП.
Предоставям следната допълнителна информация във връзка с принадлежността ми към горепосочената категория/категории:
………………………………………………………………………………………………
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства.

ДАТА:……………………………. ДЕКЛАРАТОР:………………………..

____________________
1 Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗМИП категориите включват съответно и доколкото е приложимо, длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.

Приложение № 2 към чл. 37, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

Д Е К Л А Р А Ц И Я
по чл. 59, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари

Долуподписаният/долуподписаната:
1. ……………………………………………………………………………………………….,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ/официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността ………………………………………………………..,
дата на раждане: ………………………………………………………………..……,
гражданство/а: ………………………………………………………………………………………………..,
постоянен адрес на територията на Република България или друг адрес (за чужди граждани без постоянен адрес на територията на Република България): ……………………………………………………………….………,
в качеството ми на:
 законен представител
 пълномощник
на …………………………………………………………………………………………….…..
(посочва се наименованието, както и правноорганизационната форма на юридическото лице или видът на правното образувание)
с ЕИК/БУЛСТАТ/номер в съответния национален регистър ……………………………,
вписано в регистъра при ………………………………………………………………,

Д Е К Л А Р И Р А М:
І. Действителни собственици на представляваното от мен юридическо лице/правно образувание са следните физически лица:
1. ………………………………………………………………………………………………..,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ: ……………………………………………., дата на раждане:…………………………….,
(в случай че лицето няма ЕГН или ЛНЧ)
гражданство/а: ………………………………………………………………………………………………,
(посочва се всяко гражданство на лицето)
Държава на пребиваване, в случай че е различна от Република България, или държавата по гражданството: ………………………………………………………………………..… ,
постоянен адрес на територията на Република България или друг адрес (за чужди граждани без постоянен адрес на територията на Република България): ……………………………………………………………..………………………………….….,
което е2:
 лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 лице, упражняващо контрол по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон (посочва се конкретната хипотеза) ……………………………………………………………………………..;
 лице, упражняващо решаващо влияние при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване, прекратяване на дейността и други въпроси от съществено значение за дейността, съгласно § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 лице, което упражнява краен ефективен контрол чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица, съгласно § 2, ал. 4 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 (посочва се конкретната категория) учредител, доверителен собственик, пазител, бенефициер или лице, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, или лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства, или лице, заемащо длъжност, еквивалентна или сходна с предходно посочените;
 лице, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност и което отговаря най-малко на някое от условията, посочени в § 2, ал. 1, т. 1 – 3 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 лице, изпълняващо длъжността на висш ръководен служител, когато не може да се установи друго лице като действителен собственик;
 друго (посочва се) …………………………………………………………………………..
Описание на притежаваните права: …………………………………………………
2. ………………………………………………………………………………………………
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ: …………………………………………….., дата на раждане: ………………………,
(в случай че лицето няма ЕГН или ЛНЧ)
гражданство/а: ………………………………………………………………………………………….,
(посочва се всяко гражданство на лицето)
Държавата на пребиваване, в случай че е различна от Република България, или държавата по гражданството: ……………………………………………………..……….,
постоянен адрес на територията на Република България или друг адрес (за чужди граждани без постоянен адрес на територията на Република България): …………………………………………………………………..…………………………………………,
което е3:
 лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 лице, упражняващо контрол по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон (посочва се конкретната хипотеза) ……………………………………………………………………………;
 лице, упражняващо решаващо влияние при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване, прекратяване на дейността и други въпроси от съществено значение за дейността, съгласно § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 лице, което упражнява краен ефективен контрол чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица, съгласно § 2, ал. 4 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 (посочва се конкретната категория) учредител, доверителен собственик, пазител, бенефициер или лице, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, или лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства, или лице, заемащо длъжност, еквивалентна или сходна с предходно посочените;
 лице, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност и което отговаря най-малко на някое от условията, посочени в § 2, ал. 1, т. 1 – 3 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
 лице, изпълняващо длъжността на висш ръководен служител, когато не може да се установи друго лице като действителен собственик;
 друго (посочва се) ………………………….………………………………..…………..
Описание на притежаваните права: ………….……………………………………………
ІІ. Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху представляваното от мен юридическо лице/правно образувание, са:
А. Юридически лица/правни образувания, чрез които пряко се упражнява контрол4:
……………………………………………………………………………………………,
(посочва се наименованието, както и правноорганизационната форма на юридическото лице или видът на правното образувание)
седалище: ………………………………………………………………………………………………..,
(държава, град, община)
адрес: ………………………………………………………………………………………….,
вписано в регистър …………………………………………………………………………..,
ЕИК/БУЛСТАТ или номер в съответния национален регистър: …………………………
Представители 5:
1. ……………………………………………………………………………………………,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ:…………………………………………, дата на раждане:…………….………..…………,
(в случай че лицето няма ЕГН илиЛНЧ)
гражданство/а: ………………………………………………………………………………………………….
(посочва се всяко гражданство на лицето)
Държава на пребиваване, в случай че е различна от Република България, или държавата по гражданството: ………………………………………………………………………………………………..,
постоянен адрес на територията на Република България или друг адрес (за чужди граждани без постоянен адрес на територията на Република България): ………………………………………………………………………………………………………………..
2. ………………………………………………………………………………………………,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ: ……………………………………, дата на раждане: ………………………..………,
(в случай че лицето няма ЕГН или ЛНЧ)
гражданство/а: ………………………………………………………………………………………………..
(посочва се всяко гражданство на лицето)
Държава на пребиваване, в случай че е различна от Република България, или държавата по гражданството: ……………………………………………………………………………………,
постоянен адрес на територията на Република България или друг адрес (за чужди граждани без постоянен адрес на територията на Република България): ……………………………………………………………………..…….…..……,
или адрес: ………………………………………………………………………………..
(за лица без постоянен адрес на територията на Република България)
Начин на представляване: ……………………………………………………………….…..
(заедно, поотделно или по друг начин)
Б. Юридически лица/правни образувания, чрез които непряко се упражнява контрол6:
…………………………………………………………………………………………,
(посочва се наименованието, както и правноорганизационната форма на юридическото лице или видът на правното образувание)
седалище: ……………………………………………………………………………………………….,
(държава, град, община)
адрес: …………………………………………………………………………………………….,
вписано в регистър ……………………………………………………………………….,
ЕИК/БУЛСТАТ или номер в съответния национален регистър …………………………………..……………
Представители 7:
1. ……………………………………………………………………………………………,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ: ……………………………………….., дата на раждане:…………………………..……,
(в случай че лицето няма ЕГН или ЛНЧ)
гражданство/а: ………………….…………………………………………………………..
(посочва се всяко гражданство на лицето)
Държава на пребиваване, в случай че е различна от Република България, или държавата по гражданството: ……………………………………………………………………………,
постоянен адрес на територията на Република България или друг адрес (за чужди граждани без постоянен адрес на територията на Република България): ……………………………………………………………….…….
2. ……………………………………………………………………………………………,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ:……………………………………., дата на раждане: ………………………………….,
(в случай че лицето няма ЕГН или ЛНЧ)
гражданство/а: ………………………………………………………………………………..
(посочва се всяко гражданство на лицето)
Държава на пребиваване, в случай че е различна от Република България, или държавата по гражданството: ………………………………………………..…………………..…….,
постоянен адрес на територията на Република България или друг адрес (за чужди граждани без постоянен адрес на територията на Република България): ………………………………………………………………….….
Начин на представляване: ………………………………………………………………..
(заедно, поотделно или по друг начин)
III. Лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП:
………………………………………………………………………………………………,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ: …………………………………………….., дата на раждане: ……………………..….,
(в случай че лицето няма ЕГН или ЛНЧ)
гражданство/а: ……………………………………………………………………………………………….,
постоянен адрес на територията на Република България:
………………………………………………………………………………………..…….
ІV. Прилагам следните документи и справки съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМИП:
1. ……………………………………………………………………………………………
2. ……………………………………………………………………………………………
Известна ми е отговорността по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни данни.

ДАТА:……………………………. ДЕКЛАРАТОР: ………………………..
(име и подпис)
Указания:
Попълване на настоящата декларация се извършва, като се отчита дефиницията на § 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП, който гласи следното:
§ 2. (1) “Действителен собственик” е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
(3) “Контрол” е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
(4) Индикация за “непряк контрол” е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
(5) Когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за “действителен собственик” се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.

________________
2 Отбелязва се вярната хипотеза.
3 Отбелязва се вярната хипотеза.
4 В случай че юридическите лица, чрез които пряко се упражнява контрол, са повече от едно, списъкът се продължава, като се попълва необходимата информация по т. II.A за всяко едно от тях.
5 В случай че представителите са повече от двама, списъкът се продължава, като се попълва необходимата информация за всеки един от тях.
6 В случай че юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол, са повече от едно, списъкът се продължава, като се попълва необходимата информация по т. II.Б за всяко едно от тях.
7 В случай че представителите са повече от двама, списъкът се продължава, като се попълва необходимата информация за всеки един от тях

Приложение № 4 към чл. 47, ал. 1

ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП

Долуподписаният/ата: ……………………………………………………………………………………………,
(име, презиме, фамилия)
ЕГН …………, документ за самоличност …………………………………………………………………..,
издаден на ……………………. от ………………………………………………………………………………….,
постоянен адрес: ……………………………………………………………………………………………………,
гражданство/а ……………………………………………………………………………………………………….,
в качеството ми на …………………………………………………………………………………………………,
в ……………………………………………………………………………………………………………………………,
ЕИК/БУЛСТАТ/регистрационен номер или друг идентификационен номер ……………
Декларирам, че паричните средства, използвани в рамките на следното делово взаимоотношение ………………………………………………………………………………………………….,
или предмет на следната операция или сделка ……………………………………………………….,
в размер ………………………………………………………………………………………………………………..,
(посочват се размерът и видът на валутата)
имат следния произход: ………………………………………………………………………………………….
При посочване на физическо лице се посочват имената, ЕГН/ЛНЧ, а за лицата, които не попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация – дата на раждане; при посочване на юридическо лице или друго правно образувание – неговото наименование, ЕИК/БУЛСТАТ, а ако същото е регистрирано в друга държава – наименованието, регистрационният номер или друг идентификационен номер, под който същото е вписано в съответния регистър на другата държава.
При посочване на договори (включително договори за дарение), фактури или други документи се посочват техният вид, номер (ако е приложимо), дата на сключване или подписване, както и данни за лицата, с които е сключен договорът или които са подписали или издали документите.
При посочване на наследство се посочват година на придобиване и данни за наследодателя или наследодателите, при посочване на спестявания – периодът, в който са натрупани спестяванията, както и данни за източника, а при посочване на доходи от търговска или трудова дейност, както и друг общоформулиран източник – периодът, в който са генерирани доходите, както и данни за работодателя или контрагентите.
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства.

Дата на деклариране: Декларатор:
……………………………… …………………..
(подпис)